И когато...

И когато дъждът през нощта завали,

и когато росата пророни сълзи,

слана ще гори две самотни души -

разделени, скърбящи, сами...

Дъждът ще заплаче за страстните дни,

Росата ще моли: „Върни се, върни!!!"

Но ето, сланата, дошла призори,

Ще попари без жалост всички мечти.

Природа, съдба и... безкрайни сълзи...

Самотни, кървящи, ранени души...

Боли ли, боли, отнети мечти,

В самота упоени са тези души...