И когато дъждът през нощта завали,
и когато росата пророни сълзи,
слана ще гори две самотни души -
разделени, скърбящи, сами...
Дъждът ще заплаче за страстните дни,
Росата ще моли: „Върни се, върни!!!"
Но ето, сланата, дошла призори,
Ще попари без жалост всички мечти.
Природа, съдба и... безкрайни сълзи...
Самотни, кървящи, ранени души...
Боли ли, боли, отнети мечти,
В самота упоени са тези души...