И пак е Цветница, витае,
усещане за недовършено.
До Бога пролетта ухае,
върбички сплита - неокършени.
Усмивка детска не сияе,
затворени душици- птичета.
И питат: "Мамо, как да зная,
че с дядо Боже ме обичате?"
И тихо, злото да не знае,
разказва мама на детето си.
Как Бог умрял и как накрая,
възкръснал - с прошката в сърцето си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse