11.04.2020 г., 10:23 ч.  

И краят и началото 

  Поезия » Друга
413 7 6

И пак е Цветница, витае,
усещане за недовършено.
До Бога пролетта ухае,
върбички сплита - неокършени.

Усмивка детска не сияе,
затворени душици- птичета.
И питат: "Мамо, как да зная,
че с дядо Боже ме обичате?"

И тихо, злото да не знае,
разказва мама на детето си.
Как Бог умрял и как накрая,
възкръснал - с прошката в сърцето си.

Яйца червени ще изгреят,
за миг в небето посивялото.
И лястовица бяла, в нея,
е Бог -  и краят и началото.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??