Apr 11, 2020, 10:23 AM  

И краят и началото 

  Poetry » Other
365 7 7

И пак е Цветница, витае,
усещане за недовършено.
До Бога пролетта ухае,
върбички сплита - неокършени.

Усмивка детска не сияе,
затворени душици- птичета.
И питат: "Мамо, как да зная,
че с дядо Боже ме обичате?"

И тихо, злото да не знае,
разказва мама на детето си.
Как Бог умрял и как накрая,
възкръснал - с прошката в сърцето си.

Яйца червени ще изгреят,
за миг в небето посивялото.
И лястовица бяла, в нея,
е Бог -  и краят и началото.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??