31 oct 2009, 6:47

И мен вземи ме 

  Poesía » Civil
706 0 12

И мен вземи ме


Вчера ходих в съседното село,
до дома за деца изоставени,
исках нещо от мен да им дам,
да не бъдат от всички забравени.

Там пред мене изникна хлапе,
погледнах дълбоко в очите му –
копнеж за обич видях на дете,
тати, мама - живеят в мечтите му.

Просълзих се, реших да го взема,
но появиха се още деца...
ръце протягат със думи: „И мене!” –
сълзи браздяха по детски лица.

Как да мога сълзи да изтрия,
вместо тях усмивки да дам?
Те деца са, нима са виновни?
За живота им – мен ме е срам!



2009-10-30, 13:45:28


© Валентин Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И мене.
  • Поздрави за стиха!Голямо е сърцето ти!
  • Силен стих!Поздрав!
  • За създадената ситуация и пълните с невинни детски души домове сме виновни самите ние!
    Поздрави за позицията!
    Мен също ме е срам - заради причината да напишеш болезнения си стих!
    Вал*
  • Много силно....
  • Поздрав за посланието в стиха, Валентин!
  • Добро ти е сърцето
  • По-важното е ,че сърцето ти е голямо, а то може да побере много обич и да раздаде също толкова много!
    Благодаря, че ни припомняш за една от най-големите драми в страната ни!
  • Благодаря на прочелиге до момента!
    Наястина, Ирина, това е много добър отговор на въпроса, но въпреки, че ръката ми е толяма, тя не може да побере повече от две детски ръчички.
    Така е сигурно и с твоята и с много други желаещи, а като добавим и бюрократичната машина...
  • Успял си да предадеш сполучливо детските надежди и...
    Харесах стихът ти, а на въпроса
    "Как да мога сълзи да изтрия,
    вместо тях усмивки да дам? ",така добре зададен към всички ни
    отговорът е само един и той е - избърсваш сълзите, хващаш топлата детска ръка и я запазваш докато смъртта ви раздели. Едва ли има нещо , което да си заслужава повече в живота ни
  • ....!!!!!!
  • Всички трябва да се срамуваме, шкафи! Начело с най-големите тикви...
Propuestas
: ??:??