15 may 2019, 22:48

И на тъмно кипи живот 

  Poesía » Filosófica
724 1 2

Има неща – трудно се прощават.

Излъганата вяра, гаврата с честта.

Казват, великодушните прощавали

всичко, сила черпели от мъдростта.

 

Щом Духът е преселен в тяло земно,

чака го път непознат, ще върви дълго.

Не съм безгрешна, но душата ми не тачи

сплетни, лъжи, клетви, превземки суетни.

 

Пътувам в далечни селения светли и тихи.

Знам, от светлина ярка не се нуждае всеки.

И на тъмно кипи живот, безоките порят там

пръстта с лазене, а Духът сияе в очи зрящи.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ангелче, благодаря ти за проявеното внимание към моя стих!
    Божествени флуиди!
    Г- н Станев, като прочетох, написаното от Вас, зададох си въпроса: - Кои са първите слова, изречени от Бог? Не бяха ли тези? - Да бъде светлина! - Мисля, че и аз самата все още не съм проникнала напълно в дълбочината на символа "светлина". Не знам защо си мисля, че човешкият ум "изсветлява" или се просветлява, когато спим, на тъмно. Неслучайно народът е казал: "Утрото е по-мъдро от вечерта. ". Може би пак ще вали, но това не ни пречи днес да сме по-светли и по-мъдри от вчера. Благодаря за коментара! С написаното от Вас винаги ме замисляте за съществените неща в живота.
  • Да, навсякъде кипи живот,но божествените флуиди на светлината са силата на духовното възвисяване!
    Поздравления, Гюлсер!
Propuestas
: ??:??