Има неща – трудно се прощават.
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно,
чака го път непознат, ще върви дълго.
Не съм безгрешна, но душата ми не тачи
сплетни, лъжи, клетви, превземки суетни.
Пътувам в далечни селения светли и тихи.
Знам, от светлина ярка не се нуждае всеки.
И на тъмно кипи живот, безоките порят там
пръстта с лазене, а Духът сияе в очи зрящи. ...