27 may 2009, 22:35

И накрая - просто уиски с лед...

  Poesía
1.4K 0 6

Уморих се от думите, всичко си казахме,

уморих се от болката на голите истини.

Проклех чувствата до безкрайност доказвани

и новите страници, отдавна прелистени.

 

Заключих си устните за нови любовници,

оставих милувките за някой след теб.

Запазих прегръдките за други прахосници.

И даже усмивките за следващ ревнивец проклет.

 

И чакам го него, като тебе да дойде,

да обещае всичко и всичко да вземе.

Независимо какъв е, защо е и кой е,

и малкото сили той ще отнеме…

 

И отново пресъхнали, ще търсят очите ми -

целувка - утеха от някои след теб…

Изморени отново ще бъдат ръцете ми,

за старите рани да дирят нов лек.

 

Уморих се да чакам нови измамници

и да търся забрава, като гледам напред.

Сега искам да бъда като тези безсрамници

и мъка да давя във просто уиски със лед…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...