27 мая 2009 г., 22:35

И накрая - просто уиски с лед...

1.4K 0 6

Уморих се от думите, всичко си казахме,

уморих се от болката на голите истини.

Проклех чувствата до безкрайност доказвани

и новите страници, отдавна прелистени.

 

Заключих си устните за нови любовници,

оставих милувките за някой след теб.

Запазих прегръдките за други прахосници.

И даже усмивките за следващ ревнивец проклет.

 

И чакам го него, като тебе да дойде,

да обещае всичко и всичко да вземе.

Независимо какъв е, защо е и кой е,

и малкото сили той ще отнеме…

 

И отново пресъхнали, ще търсят очите ми -

целувка - утеха от някои след теб…

Изморени отново ще бъдат ръцете ми,

за старите рани да дирят нов лек.

 

Уморих се да чакам нови измамници

и да търся забрава, като гледам напред.

Сега искам да бъда като тези безсрамници

и мъка да давя във просто уиски със лед…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...