24 jul 2008, 17:38

И не обичам... 

  Poesía » De amor
1036 0 5
И те създавах,
създавах те толкова пъти.
И те рисувах,
рисувах те все  по-истински.
Писах те със всяка уморена мисъл.
докато съвсем се уморя.
Сънувах те...
не знам защо - обичах те в съня...
Затварях те зад стъклена стена.
И не те обичах...
исках просто да си там.
Без да те обичам рисувах те.Сам...
докато се уморя.
Губех те, задрасквах те...
накрая пак рисувах теб...
и не те обичам!

© Лала Ловеч Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мда....но все пак ти е вдъхновение. Мила, повярвай знам как се чувстваш, след като изпитах същото ( а може би и още, нз). Но ето че от такава болка може да произлезе нещо красиво...даже бих казала- прекрасно! Искрени поздравления =).
  • май...много, много го обичаш...
    с обич, Христина.
  • Признание ли е това?Дори така да е,поздравявам те за откровеноста!
  • БравоЧудесно стихчеПоздрави и от мен.
  • Май и ти не си вярваш...
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??