24.07.2008 г., 17:38

И не обичам...

1.4K 0 5
И те създавах,
създавах те толкова пъти.
И те рисувах,
рисувах те все  по-истински.
Писах те със всяка уморена мисъл.
докато съвсем се уморя.
Сънувах те...
не знам защо - обичах те в съня...
Затварях те зад стъклена стена.
И не те обичах...
исках просто да си там.
Без да те обичам рисувах те.Сам...
докато се уморя.
Губех те, задрасквах те...
накрая пак рисувах теб...
и не те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лала Ловеч Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мда....но все пак ти е вдъхновение. Мила, повярвай знам как се чувстваш, след като изпитах същото ( а може би и още, нз). Но ето че от такава болка може да произлезе нещо красиво...даже бих казала- прекрасно! Искрени поздравления =).
  • май...много, много го обичаш...
    с обич, Христина.
  • Признание ли е това?Дори така да е,поздравявам те за откровеноста!
  • БравоЧудесно стихчеПоздрави и от мен.
  • Май и ти не си вярваш...
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...