И не обичам...
създавах те толкова пъти.
И те рисувах,
рисувах те все по-истински.
Писах те със всяка уморена мисъл.
докато съвсем се уморя.
Сънувах те...
не знам защо - обичах те в съня...
Затварях те зад стъклена стена.
И не те обичах...
исках просто да си там.
Без да те обичам рисувах те.Сам...
докато се уморя.
Губех те, задрасквах те...
накрая пак рисувах теб...
и не те обичам!
© Лала Ловеч All rights reserved.
Чудесно стихче