hristam (Христина Мачикян)
531 928
16 jun 2012, 16:09

И нека си припомним 

  Poesía » De amor
793 0 2


Ела, седни до мен. Да помълчим.
Чуй - вместо нас говори тишината.
Не я прекъсвай. Нека да крещи,
да ни пронизва като фар в мъглата.

Със теб отдавна спряхме да болим,
очите ни са прашни от безсилие.
От векове сме толкова сами,
че вече няма кой да ни открие.

Ръждясахме от чужди дъждове,
а сълзите пресъхнаха от суша.
Ела да помълчим. За миг поне.
И нека тишината да ни слуша.

Навярно си столетно уморен
от бродене по друмища бодливи.
Но както някога ела. Седни до мен.
И нека си припомним, че сме живи.

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??