И нека светът бъде наш
Обичай ме
винаги
болезнено много
с пълна
и почти избледняла
луна
не ме търси в другите хора
в техните
усмивки
лица
търси ми пламъка
и допира
трептението
сърцето ми прескача удари
във тази смътна тишина
върни един кадър назад
усети ме
просмукана
в плътта
Сърцето ми танцува
кървав танц
роден преди
хиляди години
и през Холокоста изживян
от хора
близки с нашите години
със същите мечти
ала такива
родени без късмет
не както нас
видяхме се
решихме
че се имаме
кажи ми, моля те
"Светът е наш"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мия Марс Todos los derechos reservados
