Изплъзна се, като магия се изгуби

пясъкът, морето, любовта...

И никой в мене не се влюби,

и никой не ме накара да се чувствам жена.

Зад дрехите си крия тяло,

което е зажадняло за любов.

Но страх ме е, потръпвам кротка, бяла

и мисля си, че и ти не си готов...

Да, аз зная, че те има

и зная, че ще ме намериш.

И никога няма в сърцето да е зима,

и легло, и любов с мен ще делиш...

О, рицарю на нощните миражи,

не чакай дълго ти, ела!

Кръстосвай шпаги с всички стражи

пред сърцето ми. Чуй как те зова!