nikelo (nik_man)
10 10
25 ago 2024, 13:22

И от небето ангел ще се спусне 

  Poesía
161 3 7

Изтръпвам още от онази притча
как гонел майка си синът-палач.
Тя тичала по голото стърнище,
и ужасена викала през плач:

„Пази се, има много тръни, сине!...
Пази се, мама, ще се нараниш!...”
Отдавна беше, минаха години,
но споменът за нея съхраних!...

Умът ни може и да абдикира,
да спусне пред очите пелена...
Но майчината обич не избира,
не търси подходящи времена!

Кръжи над нас като грижовна птица,
в живота ни, когато прегърми,
сълза проблясва в нейните зеници,
настъпят ли за нас тревожни дни!

Крилата уморени ще отпусне
едва в последния си земен час!
И от небето ангел ще се спусне,
да я превърне в спомен скъп за нас!...

© nik_man Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??