И отново сутрин!

И отново небето сияе,

сияе със своята нежност.

И отново звездите светват,

светват със своята яркост.

И отново слънцето засиява,

засиява със своята младост.

И отново цветята замирисват,

замирисват със своята сила.

И отново дъждът завалява,

завалява със своята тъга.

И отново листата падат,

падат със своята самота.

И отново вятърът препуска,

препуска със своята ревност.

И отново душата ми скърби,

скърби със своята обида.

И отново очите ми плачат,

плачат, уморени от тъга.

И отново думите ми са празни,

празни, празни от сивота.

И отново сърцето ми боли,

боли зарад любовта.

И отново любовта ми си отиде.

Отново... отново на сутринта!

За... вечния в сърцето ми!