И отново сутрин!
И отново небето сияе,
сияе със своята нежност.
И отново звездите светват,
светват със своята яркост.
И отново слънцето засиява,
засиява със своята младост.
И отново цветята замирисват,
замирисват със своята сила.
И отново дъждът завалява,
завалява със своята тъга.
И отново листата падат,
падат със своята самота.
И отново вятърът препуска,
препуска със своята ревност.
И отново душата ми скърби,
скърби със своята обида.
И отново очите ми плачат,
плачат, уморени от тъга.
И отново думите ми са празни,
празни, празни от сивота.
И отново сърцето ми боли,
боли зарад любовта.
И отново любовта ми си отиде.
Отново... отново на сутринта!
За... вечния в сърцето ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Таскова Все права защищены
