Дъждът вали, сезоните се трупат,
години минаха дори.
В сърцето нищо не остана,
а може няколко лъжи.
Красиви думи - но лъжи!
И аз седя на пейката замислена.
Още помня твоите очи
как ме гледаха тъй нежно,
а сега дъждът вали.
Да бъда с теб е невъзможно.
Ти избра своя път.
Полетя нагоре към небето,
а аз съм долу под дъжда.
Дъждът вали, сезоните се трупат,
години минаха дори.
Сега съм радостна, сега не плача.
Реших и аз да полетя!
Малка доза и виждам вече края.
Да!... Шепа пръст, шепа пръст и много рози!
А ти остана под дъжда.
© Само Една Todos los derechos reservados
години минаха дори...