14 sept 2013, 13:56

И пак е есен

  Poesía
891 0 4

Сиви облаци и дъжд

ми поднесе сутринта,

тя разказа ми за битка,

водила се през нощта.

Как се скарали сезоните,

всеки искал да владее,

но решила есента -

с малко хитрост да успее.

Другите докато спорили,

тя се скрила сред листата,

хвърлила прашец вълшебен

и сменила им боята.

Вятър пуснала да вее -

разярено той пристигнал,

откъдето и да минел -

само прах и пепел вдигнал.

А сезоните заспали

и едва на сутринта,

за измамата разбрали -

победила есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...