14.09.2013 г., 13:56

И пак е есен

894 0 4

Сиви облаци и дъжд

ми поднесе сутринта,

тя разказа ми за битка,

водила се през нощта.

Как се скарали сезоните,

всеки искал да владее,

но решила есента -

с малко хитрост да успее.

Другите докато спорили,

тя се скрила сред листата,

хвърлила прашец вълшебен

и сменила им боята.

Вятър пуснала да вее -

разярено той пристигнал,

откъдето и да минел -

само прах и пепел вдигнал.

А сезоните заспали

и едва на сутринта,

за измамата разбрали -

победила есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...