Искам сняг да завали, а след това лед по земята да има, да не е лято, а студена, смразяваща зима! Да се смразят сълзите ми и лед да настане в душата ми! И пак ме боли, че до мене те няма, усмивката на лицето ми - за пред хората е измама! А когато остана сама, сълзите се стичат от моите очи, че до мен не си ти - пак ме боли! ... Искам да е зима - времето, когато до мен отново ще те има! И сняг да засипе пожълтелите поляни, да няма нищо, освен любовта ти в студените длани. А ти ще ги стоплиш с твоите ръце, ще ме накараш да чувствам топлината на твойто сърце... Но още е рано и пак ме боли, паля цигара - димът да скрие моите сълзи. И нищо в душата ми няма, освен любовта ми за двама... А тя ме изгаря, но не искам да я спирам, и да искам - не мога, защото в нея откривам, че по-добър човек, благодарение на нея, ставам и още дълго да боли - аз пред болката отстоявам, защото знам, че и ти ме обичаш. И пак да боли, и пак да те чакам сама, стига ми само да зная, че за мене мислиш в нощта... За никоя друга - само за мен, нищо не искам - освен да се върнеш при мен! ... И бавно времето минава, но любовта ми жива е - тя не се предава! Дори да ме боли още дълго време, в замяна нищо аз не искам, освен да бъдеш с мене!
Толкова е искрен стихът ти,че докосна сърцето ми.Усетих тъгата по липсващия в момента любим.Важното е обаче че обичаш,о по-красива болка няма!
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.