И пак ме боли...
Искам сняг да завали,
а след това лед по земята да има,
да не е лято,
а студена, смразяваща зима!
Да се смразят сълзите ми
и лед да настане в душата ми!
И пак ме боли, че до мене те няма,
усмивката на лицето ми - за пред хората е измама!
А когато остана сама, сълзите се стичат от моите очи,
че до мен не си ти - пак ме боли!
... Искам да е зима -
времето, когато до мен отново ще те има!
И сняг да засипе пожълтелите поляни,
да няма нищо, освен любовта ти в студените длани.
А ти ще ги стоплиш с твоите ръце,
ще ме накараш да чувствам топлината на твойто сърце...
Но още е рано и пак ме боли,
паля цигара - димът да скрие моите сълзи.
И нищо в душата ми няма,
освен любовта ми за двама...
А тя ме изгаря, но не искам да я спирам,
и да искам - не мога, защото в нея откривам,
че по-добър човек, благодарение на нея, ставам
и още дълго да боли - аз пред болката отстоявам,
защото знам, че и ти ме обичаш.
И пак да боли, и пак да те чакам сама,
стига ми само да зная, че за мене мислиш в нощта...
За никоя друга - само за мен,
нищо не искам - освен да се върнеш при мен!
... И бавно времето минава,
но любовта ми жива е - тя не се предава!
Дори да ме боли още дълго време,
в замяна нищо аз не искам, освен
да бъдеш с мене!
а след това лед по земята да има,
да не е лято,
а студена, смразяваща зима!
Да се смразят сълзите ми
и лед да настане в душата ми!
И пак ме боли, че до мене те няма,
усмивката на лицето ми - за пред хората е измама!
А когато остана сама, сълзите се стичат от моите очи,
че до мен не си ти - пак ме боли!
... Искам да е зима -
времето, когато до мен отново ще те има!
И сняг да засипе пожълтелите поляни,
да няма нищо, освен любовта ти в студените длани.
А ти ще ги стоплиш с твоите ръце,
ще ме накараш да чувствам топлината на твойто сърце...
Но още е рано и пак ме боли,
паля цигара - димът да скрие моите сълзи.
И нищо в душата ми няма,
освен любовта ми за двама...
А тя ме изгаря, но не искам да я спирам,
и да искам - не мога, защото в нея откривам,
че по-добър човек, благодарение на нея, ставам
и още дълго да боли - аз пред болката отстоявам,
защото знам, че и ти ме обичаш.
И пак да боли, и пак да те чакам сама,
стига ми само да зная, че за мене мислиш в нощта...
За никоя друга - само за мен,
нищо не искам - освен да се върнеш при мен!
... И бавно времето минава,
но любовта ми жива е - тя не се предава!
Дори да ме боли още дълго време,
в замяна нищо аз не искам, освен
да бъдеш с мене!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Божана Петрова Todos los derechos reservados
