И пак връхлита омразата!
И пак изпива и драска по вазата
на кухата душа.
Жестоко и бясно изгаря (проказата),
и жалко и страшно опустошава миражите.
С прогнили усти, вонящи души,
искрящи очи, дивашки крещи!
Не щади!
Един по един разкъсва, ръфа ги бясно,
доскоро миляла и галила сластно.
Самодоволно и властно!
Кръвта прясна се плиска шуптяща ...