Ren_Lean (Рен Леан)

Без заглавие и без край за есента... 🇧🇬

** Без заглавие и без край за есента... **
Неизвестен млад поет погледна плахо във зората
и сладко вдъхновение погали му душата.
Хладна есен бе се разпростряла,
жaрка песен бе запяла. ...

Ren_Lean

Poesía

2010-01-31T12:29:38+02:00 536

Кошмар 🇧🇬

Тежка нощ. Задухът се лепи мазно по дробовете й. Плътният мрак покрива всичко в голата стая. Умът й се лута разтревожен из безнадеждните лабиринти на налегналите я проблеми. Мъчително потъва в крехка дрямка. Вози се в кола с мъжа, когото обича. Пътят криволичи в сивата, потопена в мъгла, гора. Клони ...

Ren_Lean

Prosa

2009-06-17T17:02:15+03:00 775 2

И пак връхлита омразата! 🇧🇬

И пак връхлита омразата!
И пак изпива и драска по вазата
на кухата душа.
Жестоко и бясно изгаря (проказата),
и жалко и страшно опустошава миражите. ...

Ren_Lean

Poesía

2009-06-03T11:41:44+03:00 620 1

Ще ме приютиш ли? 🇧🇬

Малка слънчева искрица
в скрити, мрачни дълбини.
Меко тя те сгрява
и в сърцето ти пламти.
Желание красиво да дарява ...

Ren_Lean

Poesía

2009-05-21T22:40:21+03:00 777

Преродена 🇧🇬

... Светът се руши
като средновековните кули.
Неусетно забравяш старите думи.
Тръгваш по нов път осветен
и откриваш нов ден. ...

Ren_Lean

Poesía

2009-03-19T04:07:37+02:00 653 2

Живей в мен! 🇧🇬

Далече е талантът,
далече е оригиналността.
Далече е душата,
далече е нощта.
Далече е Земята ...

Ren_Lean

Poesía

2009-03-06T22:12:34+02:00 720 2

Камъкът на щастието 🇧🇬

Камъкът на щастието на пръста ти стои
и дебне твоите мечти.
Чака да ги сбъдне
и свободата да си върне.
Да избяга сам, доволен, ...

Ren_Lean

Poesía

2009-02-26T22:05:07+02:00 621

На една лилия... 🇧🇬

Една малка лилия стоеше самотна на повърхността на мрачно отразяващата вода. Дали бе последната - не знаеше. Дали бе сама? Това още по-малко. Не можеше да се огледа, горката. Беше закрепена безцеремонно за дъното на езерото с корени, по-здрави от желанието й. А нощта бе мрачна, тъмна, студена и влаж ...

Ren_Lean

Prosa

2008-12-16T01:18:08+02:00 843 1

Кинжал 🇧🇬

По дългата блеснала дръжка
танцуват лица и се мръщят.
Разказват история мъчна
на родове, поколения, съскат.
Изваяна златна. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-12-15T08:29:06+02:00 802 4

Лисица 🇧🇬

Сама е лисицата дива.
Сама и свенлива.
Сама и... щастлива.
Дълбоки гори пропъждат пъстротата й.
Дълбоки гори поглъщат свободата ми. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-12-12T09:29:13+02:00 1K 17

Искана 🇧🇬

В студения каменен град,
покрит от задушливия сив прах,
ти ходиш самотен и плах.
По дългите улици черни.
Покрай грозните, тъмни таверни... ...

Ren_Lean

Poesía

2008-12-03T07:40:07+02:00 611 1

Празен поглед 🇧🇬

Празен... поглед. Рее се... там някъде,
измежду собствените си терзания...
старай се, търси... огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата... очакването... ...

Ren_Lean

Poesía

2008-12-02T11:43:01+02:00 699

Слепецът 🇧🇬

Лети слепецът.
С изморени очи.
Лети човекът.
С умалели мечти.
Лети и скорецът. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-11-27T10:53:37+02:00 601 1

Искам наградата 🇧🇬

Стоя сама на скалата и чакам сълзата...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-11-13T20:14:47+02:00 601 1

Див 🇧🇬

Свободен летиш със орлови очи.
Свободен крещиш с разкривени усти.
Вълчият вой слуха пробожда ти.
Летният зной страха див пропъжда ти.
Спокоен крачиш из ароматни гори. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-11-10T11:08:06+02:00 670

Откраднати викове 🇧🇬

Летен, златен, разхладен.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.
Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-11-10T10:22:43+02:00 621

Какво ли се случи със края? 🇧🇬

Колко сте глупави.
Колко малко ви трябва.
Колко в мечтите си вярвате.
Колко обичате да гледате птиците.
И колко не виждате колко е трудно. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-11-06T12:00:39+02:00 581 1

Отражението 🇧🇬

Леден мрак.
Живота обгръща ти.
Леден мрак.
Душата пропъжда ти.
Леден мрак. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-11-05T08:47:25+02:00 632 1

Защо през гората 🇧🇬

Да гледам как листът гори?
... Да, сега ме боли.
Сега връхлитат ме спомените.
Сега отлитат доволни и злобите.
Загубен. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-11-02T22:44:57+02:00 734

Не търси теб 🇧🇬

Чакаш...
Самотен и тъжен.
Чакаш...
Изнервен и длъжен.
Бели пера покриват ума ти. ...

Ren_Lean

Poesía

2008-11-01T18:36:09+02:00 745 4

Затворникът 🇧🇬

Стоиш сам във мрачната стая
и колебание разяжда душата ти.
Стоиш сам в студа на Джулая
и търсиш спасение в самотата си.
По нежни зелени поляни духът ти препуска. ...

Ren_Lean

Poesía » Filosófica

2008-10-31T10:34:24+02:00 753 1