Ren_Lean
21 el resultado
** Без заглавие и без край за есента... **
Неизвестен млад поет погледна плахо във зората
и сладко вдъхновение погали му душата.
Хладна есен бе се разпростряла,
жaрка песен бе запяла. ...
Неизвестен млад поет погледна плахо във зората
и сладко вдъхновение погали му душата.
Хладна есен бе се разпростряла,
жaрка песен бе запяла. ...
405
Тежка нощ. Задухът се лепи мазно по дробовете й. Плътният мрак покрива всичко в голата стая. Умът й се лута разтревожен из безнадеждните лабиринти на налегналите я проблеми. Мъчително потъва в крехка дрямка. Вози се в кола с мъжа, когото обича. Пътят криволичи в сивата, потопена в мъгла, гора. Клони ...
608
2
И пак връхлита омразата!
И пак изпива и драска по вазата
на кухата душа.
Жестоко и бясно изгаря (проказата),
и жалко и страшно опустошава миражите. ...
И пак изпива и драска по вазата
на кухата душа.
Жестоко и бясно изгаря (проказата),
и жалко и страшно опустошава миражите. ...
478
1
Малка слънчева искрица
в скрити, мрачни дълбини.
Меко тя те сгрява
и в сърцето ти пламти.
Желание красиво да дарява ...
в скрити, мрачни дълбини.
Меко тя те сгрява
и в сърцето ти пламти.
Желание красиво да дарява ...
615
... Светът се руши
като средновековните кули.
Неусетно забравяш старите думи.
Тръгваш по нов път осветен
и откриваш нов ден. ...
като средновековните кули.
Неусетно забравяш старите думи.
Тръгваш по нов път осветен
и откриваш нов ден. ...
495
2
Далече е талантът,
далече е оригиналността.
Далече е душата,
далече е нощта.
Далече е Земята ...
далече е оригиналността.
Далече е душата,
далече е нощта.
Далече е Земята ...
561
2
Камъкът на щастието на пръста ти стои
и дебне твоите мечти.
Чака да ги сбъдне
и свободата да си върне.
Да избяга сам, доволен, ...
и дебне твоите мечти.
Чака да ги сбъдне
и свободата да си върне.
Да избяга сам, доволен, ...
469
Една малка лилия стоеше самотна на повърхността на мрачно отразяващата вода. Дали бе последната - не знаеше. Дали бе сама? Това още по-малко. Не можеше да се огледа, горката. Беше закрепена безцеремонно за дъното на езерото с корени, по-здрави от желанието й. А нощта бе мрачна, тъмна, студена и влаж ...
688
1
По дългата блеснала дръжка
танцуват лица и се мръщят.
Разказват история мъчна
на родове, поколения, съскат.
Изваяна златна. ...
танцуват лица и се мръщят.
Разказват история мъчна
на родове, поколения, съскат.
Изваяна златна. ...
670
4
Сама е лисицата дива.
Сама и свенлива.
Сама и... щастлива.
Дълбоки гори пропъждат пъстротата й.
Дълбоки гори поглъщат свободата ми. ...
Сама и свенлива.
Сама и... щастлива.
Дълбоки гори пропъждат пъстротата й.
Дълбоки гори поглъщат свободата ми. ...
837
17
В студения каменен град,
покрит от задушливия сив прах,
ти ходиш самотен и плах.
По дългите улици черни.
Покрай грозните, тъмни таверни... ...
покрит от задушливия сив прах,
ти ходиш самотен и плах.
По дългите улици черни.
Покрай грозните, тъмни таверни... ...
482
1
Празен... поглед. Рее се... там някъде,
измежду собствените си терзания...
старай се, търси... огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата... очакването... ...
измежду собствените си терзания...
старай се, търси... огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата... очакването... ...
548
Лети слепецът.
С изморени очи.
Лети човекът.
С умалели мечти.
Лети и скорецът. ...
С изморени очи.
Лети човекът.
С умалели мечти.
Лети и скорецът. ...
457
1
Стоя сама на скалата и чакам сълзата...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността. ...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността. ...
456
1
Свободен летиш със орлови очи.
Свободен крещиш с разкривени усти.
Вълчият вой слуха пробожда ти.
Летният зной страха див пропъжда ти.
Спокоен крачиш из ароматни гори. ...
Свободен крещиш с разкривени усти.
Вълчият вой слуха пробожда ти.
Летният зной страха див пропъжда ти.
Спокоен крачиш из ароматни гори. ...
540
Летен, златен, разхладен.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.
Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти. ...
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.
Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти. ...
484
Колко сте глупави.
Колко малко ви трябва.
Колко в мечтите си вярвате.
Колко обичате да гледате птиците.
И колко не виждате колко е трудно. ...
Колко малко ви трябва.
Колко в мечтите си вярвате.
Колко обичате да гледате птиците.
И колко не виждате колко е трудно. ...
441
1
Леден мрак.
Живота обгръща ти.
Леден мрак.
Душата пропъжда ти.
Леден мрак. ...
Живота обгръща ти.
Леден мрак.
Душата пропъжда ти.
Леден мрак. ...
502
1
Да гледам как листът гори?
... Да, сега ме боли.
Сега връхлитат ме спомените.
Сега отлитат доволни и злобите.
Загубен. ...
... Да, сега ме боли.
Сега връхлитат ме спомените.
Сега отлитат доволни и злобите.
Загубен. ...
560
Чакаш...
Самотен и тъжен.
Чакаш...
Изнервен и длъжен.
Бели пера покриват ума ти. ...
Самотен и тъжен.
Чакаш...
Изнервен и длъжен.
Бели пера покриват ума ти. ...
595
4
Стоиш сам във мрачната стая
и колебание разяжда душата ти.
Стоиш сам в студа на Джулая
и търсиш спасение в самотата си.
По нежни зелени поляни духът ти препуска. ...
и колебание разяжда душата ти.
Стоиш сам в студа на Джулая
и търсиш спасение в самотата си.
По нежни зелени поляни духът ти препуска. ...
598
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
