Jun 3, 2009, 11:41 AM

И пак връхлита омразата!

  Poetry
621 0 1

И пак връхлита омразата!

И пак изпива и драска по вазата

на кухата душа.

 

Жестоко и бясно изгаря (проказата),

и жалко и страшно опустошава миражите.

 

С прогнили усти, вонящи души,

искрящи очи, дивашки крещи!

Не щади!

 

Един по един разкъсва, ръфа ги бясно,

доскоро миляла и галила сластно.

Самодоволно и властно!

 

Кръвта прясна се плиска шуптяща

и дава окраска на лъвица бясна.

 

И парче по парче те дели

и се радва на жалките писъци.

Предателство тя не търпи!

Ще те унищожи!

И с див плам ще продължи

към следващия, който ще я унизи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рен Леан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...