4 mar 2008, 8:18

И после се събуждам 

  Poesía » De amor
866 0 7

Като стихийна вълна ме заливаш,

страстта ти ме опиянява,

отпивам от теб глътка по глътка.

Всеки път вкусът ти е по-различен,

тръпчив, замайващ - сякаш пия напитката на боговете.

 

Главата ми се замайва,

душата ми полита,

носена от златни херувими

аз шепна на ухото ти:

- Вземи ме!

 

Докосваш тялото ми с горещи, груби ръце,

те умеят да галят - сякаш рисуват,

не, пишат поема;

Най-страстната поема на света.

Вземаш лицето ми в шепи,

в очите ми пламък гори - отразен от моите очи.

Устните си впиваш в мойте,

от сладост чак боли,

като приказен вълшебник си.

Не ме оставяш дъх да си поема,

попадам в розова мъгла,

в главата ми камбани бият,

като вулкан в мен изригва страстта.

 

И после се събуждам,

ти спиш неспокойно до мен.

Погалвам те, прошепвам ти:

- Вземи ме!

Ти сънено отвръщаш:

- Остави ме!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Благослава Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??