И после се събуждам
Като стихийна вълна ме заливаш,
страстта ти ме опиянява,
отпивам от теб глътка по глътка.
Всеки път вкусът ти е по-различен,
тръпчив, замайващ - сякаш пия напитката на боговете.
Главата ми се замайва,
душата ми полита,
носена от златни херувими
аз шепна на ухото ти:
- Вземи ме!
Докосваш тялото ми с горещи, груби ръце,
те умеят да галят - сякаш рисуват,
не, пишат поема;
Най-страстната поема на света.
Вземаш лицето ми в шепи,
в очите ми пламък гори - отразен от моите очи.
Устните си впиваш в мойте,
от сладост чак боли,
като приказен вълшебник си.
Не ме оставяш дъх да си поема,
попадам в розова мъгла,
в главата ми камбани бият,
като вулкан в мен изригва страстта.
И после се събуждам,
ти спиш неспокойно до мен.
Погалвам те, прошепвам ти:
- Вземи ме!
Ти сънено отвръщаш:
- Остави ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благослава Христова Всички права запазени
