4.03.2008 г., 8:18 ч.

И после се събуждам 

  Поезия » Любовна
864 0 7

Като стихийна вълна ме заливаш,

страстта ти ме опиянява,

отпивам от теб глътка по глътка.

Всеки път вкусът ти е по-различен,

тръпчив, замайващ - сякаш пия напитката на боговете.

 

Главата ми се замайва,

душата ми полита,

носена от златни херувими

аз шепна на ухото ти:

- Вземи ме!

 

Докосваш тялото ми с горещи, груби ръце,

те умеят да галят - сякаш рисуват,

не, пишат поема;

Най-страстната поема на света.

Вземаш лицето ми в шепи,

в очите ми пламък гори - отразен от моите очи.

Устните си впиваш в мойте,

от сладост чак боли,

като приказен вълшебник си.

Не ме оставяш дъх да си поема,

попадам в розова мъгла,

в главата ми камбани бият,

като вулкан в мен изригва страстта.

 

И после се събуждам,

ти спиш неспокойно до мен.

Погалвам те, прошепвам ти:

- Вземи ме!

Ти сънено отвръщаш:

- Остави ме!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Благослава Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??