6 ene 2023, 13:30  

И раждам се щом стихове напиша 

  Poesía » Del paisaje
285 8 7

Под прага се промъква в миг ветрецът

и с премета си болката измита...

Останал сред бетоните щурецът,

дали ще ми посвири до насита?!

Раздира месец облачните дрипи

и светлото му толкоз ми е нужно.

С врабецът като странстващото хипи

тъгуваме по лятото задружно…

И пътник е болнавият ми ден,

отива си на залеза в разгара…  

С какво да се почувствам окрилен,

щом пепел съм от свършила цигара?

Звездите са разсипани монети

от сейфа на небесното казино…

Ах, спомените мои са отнети

от лентата на нямото ми кино...

Доброто в мен дорде не абдикира

в борба със злободневната ни киша,

духовно сред нощта реанимирам

и раждам се щом стихове напиша!

 

06.01.2023 г.

© Владислав Недялков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??