И с дъх душата ти ще галя
И с дъх душата ти ще галя
Стига игри, потанцувахме вече достатъчно.
Слагам надписа „край” и си тръгвам от този парад.
Нежен полъх бях аз - ти се рееше в космоса,
а се срещнахме сред тълпата на един маскарад.
И докато се вслушвах в тишината на твойта вселена,
и докато танцуваше бавно с духа ми замрял,
между стъпките леки на валса и два пируета
ме посипаха гномите с дъжд метеорен от кал.
Уморих се от толкова маски и кикот циничен
на шутове разни, свойте цветни балони гримирали
с евтин грим от усмивки и изцъклени погледи,
душите си мъртви със смях неуспешно прикрили.
Тръгвам вече, за жалост и от теб ще си ида,
ще ми липсват звездите ти грейнали в срещите нощем,
ако искам да бъда и да запазя душата си жива,
трябва бързо да хвана последния влак.
Ще си спомням за теб, обещавам, оставаш в сърцето ми,
като песен приспивна, по ангелски светла и чиста.
На перона от спомени ще помахам тъжно с усмивка,
а душата ти звездна до последно ще галя с дъха си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
