Нощ е, а в сърцето ми грее някак странно!
Ден е, а в сърцето ми само някаква тъма има!
Слънчево е, а в моите сълзи вали!
Дъждът вали и сякаш само капките ми напомнят,
че не съм сам в тази злокобна нощ.

Телефонът ми звънна, за да ми напомни, че не съм сам,
когато го вдигнах, чух твоя глас, любима!
Искаше ми се да ти кажа колко много те обичам,
но знаех, че само времето ще го покаже.

След този красив разговор с теб
разбрах колко много те обичам.
Но сърцето ми продължи да плаче,
сякаш някой го бе наранил и то плачеше, като дете!

Когато се вгледах в снимката ти,
видях колко много те обичам.
Когато чух гласа ти, разбрах,
че ти си моята съдба и само теб обичам!