12 jun 2014, 12:22

И се кае душата...

  Poesía » Otra
778 0 1

 

И се кае душата,
окована в окови,
не намира покой
в дните и нощите.
Тя, орисана от злото
да е тъжна и смирена,
и над нея сълзи
да са бдящите.
И се кае душата,
уж не е виновна,
ала страда.
Все страда тя,
загубила надежда,
пременена в своята одежда,
изтъкана от мъка и сълзи.
И се кае душата.
Все се кае
и не смее да шепне дори.
Че болката я дебне,
„Сигурно зад някой ъгъл стои.”
- душата мисли си...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивета Врескова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...