Аз тръгнах нанякъде… ти също…
Нямаше „сбогом”… нямаше и гневни слова…
Всичко свърши нормално... останахме в Нищото…
Проявихме Здрав Разум…
Никой не обърна глава…
Аз тръгнах нанякъде… и сега...?
Дали тръгвам нагоре...?
Или продължавам надолу...? Мечтаейки...
Колелото върти се… И безлично стоя отстрани...
Ако можеше всичко да мине без мене…
или просто да спре да боли…