Аз тръгнах нанякъде… ти също…
Нямаше „сбогом”… нямаше и гневни слова…
Всичко свърши нормално... останахме в Нищото…
Проявихме Здрав Разум…
Никой не обърна глава…
Аз тръгнах нанякъде… и сега...?
Дали тръгвам нагоре...?
Или продължавам надолу...? Мечтаейки...
Колелото върти се… И безлично стоя отстрани...
Ако можеше всичко да мине без мене…
или просто да спре да боли…
© Джокобоко All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
