...И
ще благонощувам със свенливата луна
заничайки я през дантелата от бяло
на разскъсван облак с нощна страст
и вятърови пориви да ме превари...

Ей! - не е за тебе:
пада си по най-
самотните мъже
самотата си превърнали във привилегия, та
когато вятърът те отведе
там зад хълма - да не гледаш,
тя, пресрамена, ще се даде
на миглите ми
да я огалват
с непорочност лунна на прогледващ
в намигащата Вечност нааад звездите...

1988