Nov 7, 2021, 11:25 PM

И ще благонощувам

791 1 0

...И
ще благонощувам със свенливата луна
заничайки я през дантелата от бяло
на разскъсван облак с нощна страст
и вятърови пориви да ме превари...

Ей! - не е за тебе:
пада си по най-
самотните мъже
самотата си превърнали във привилегия, та
когато вятърът те отведе
там зад хълма - да не гледаш,
тя, пресрамена, ще се даде
на миглите ми
да я огалват
с непорочност лунна на прогледващ
в намигащата Вечност нааад звездите...

1988

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© никодим попникодимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...