ПламенаМаркова (Пламена Маркова)
2 8
25 ago 2017, 22:55

И след смъртта 

  Poesía » De amor
908 0 4

Сърце не ми остана, знаеш ли...

И душата ми се разпиля,

и някак в сълзи удавена,

стоя пред теб сама.

 

Не си отивай, остани...

Постой при мен,

тихо ми шепти...

Душата ми е твоя, вечно я пази.

 

И утрото дойде,

безмилостно от мен те взе,

но ще дойде пак нощта

и аз отново ще заспя,

над тебе тихичко ще бдя.

 

Но знай, че даже след смъртта,

във вечност се превръща любовта.

Сега до мене остани и тихо ми шепти,

преди утрото отново да ни раздели.

© Пламена Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??