И след смъртта
Сърце не ми остана, знаеш ли...
И душата ми се разпиля,
и някак в сълзи удавена,
стоя пред теб сама.
Не си отивай, остани...
Постой при мен,
тихо ми шепти...
Душата ми е твоя, вечно я пази.
И утрото дойде,
безмилостно от мен те взе,
но ще дойде пак нощта
и аз отново ще заспя,
над тебе тихичко ще бдя.
Но знай, че даже след смъртта,
във вечност се превръща любовта.
Сега до мене остани и тихо ми шепти,
преди утрото отново да ни раздели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Маркова Всички права запазени
