Сърце не ми остана, знаеш ли...
И душата ми се разпиля,
и някак в сълзи удавена,
стоя пред теб сама.
Не си отивай, остани...
Постой при мен,
тихо ми шепти...
Душата ми е твоя, вечно я пази.
И утрото дойде,
безмилостно от мен те взе,
но ще дойде пак нощта
и аз отново ще заспя,
над тебе тихичко ще бдя.
Но знай, че даже след смъртта,
във вечност се превръща любовта.
Сега до мене остани и тихо ми шепти,
преди утрото отново да ни раздели.
© Пламена Маркова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
