И след това
Обичай ме! И аз не знам защо.
(Навярно по-добре е да не питаш.)
След теб пълзя по ледено стъкло
и чувствам се изкуствено разбита
на късчета. Очите са море,
и айсберги в зениците се давят.
Не каза как си. Сигурно - добре.
Самотна съм. (А ти какво ли правиш?)
Нещастна съм. Объркана от жар,
от пепел и мечти несподелени.
Наметнала през рамо и товар,
и щипка от оставащото време.
Обичай ме! Не знам къде и как,
но само ти си светлият прозорец,
от който сред безжизнения мрак
аз слушам как звездите не говорят.
Обичай ме! (Обичай ме!) А аз
ще сгрея тихо снощната вечеря.
След теб гласът ми вече не е глас,
и не е нужна тънката постеля.
Обичай ме, по дявола! И Бог
разбра дори, че само с тебе дишам.
Обичай ме... До дъно и до гроб.
А аз и след това ще те обичам.
© Яна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хареса ми, но мисля че не е нужен последният стих. Твърде мелодраматично става. Предпоследният ми стои като много по-добрата поанта. Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много тънки и дълбоко скрити струнки докосваш. Обожавам точно тая емоция, която е в твойте стихове! И само да допълня, че на мен си ми харесва тая поанта, която си е! Възхищавам ти се!