radinailieva (Радина Стоянова) radinailieva (Радина Стоянова)
8
29 oct 2009, 15:37

... И след залеза...

  Poesía
975 0 2

И след залеза остани до мен...

И след като Луната покрие тъмния свод...

И нека даже в тъмнината, ден за ден

заедно да търсим правилния брод...

                                                       Цял живот

И след като се свърши с бурния ден...

И след като всичко в студ и мрак заспи -

бъди ти моя свят свещен...

И води ме през джунгли, бури и гори...

                                                           Само ти...

                                                                    Води ме, води...

И утре, когато светът експлодира,

когато всичко изчезне и се разруши...

Дори и тогава бъди мойта диря,

чрез която да намеря своя собствен свят...

                                                         С мен остани...

                                                               И след залеза за ръка ме води...

                                                                                  рамо до рамо с мен бъди...

                                                                                                                    Само ти...

 

28.X.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • radinailieva (Радина Стоянова)
    radinailieva (Радина Стоянова)
    Веске, много ти благодаря!
    Наистина е страхотно, когато някой оцени това, което правиш! Защото за мен сърцето е мастилото, а емоцията - писалката. Благодаря ти много! Пиша от сърце и се старая да проличи!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Да - това винаги е хубаво!
    Дори и в мечтите..
    Дори и в друг свят.
    Хареса ми!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0