Oct 29, 2009, 3:37 PM

... И след залеза...

  Poetry
974 0 2

И след залеза остани до мен...

И след като Луната покрие тъмния свод...

И нека даже в тъмнината, ден за ден

заедно да търсим правилния брод...

                                                       Цял живот

И след като се свърши с бурния ден...

И след като всичко в студ и мрак заспи -

бъди ти моя свят свещен...

И води ме през джунгли, бури и гори...

                                                           Само ти...

                                                                    Води ме, води...

И утре, когато светът експлодира,

когато всичко изчезне и се разруши...

Дори и тогава бъди мойта диря,

чрез която да намеря своя собствен свят...

                                                         С мен остани...

                                                               И след залеза за ръка ме води...

                                                                                  рамо до рамо с мен бъди...

                                                                                                                    Само ти...

 

28.X.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веске, много ти благодаря!
    Наистина е страхотно, когато някой оцени това, което правиш! Защото за мен сърцето е мастилото, а емоцията - писалката. Благодаря ти много! Пиша от сърце и се старая да проличи!
  • Да - това винаги е хубаво!
    Дори и в мечтите..
    Дори и в друг свят.
    Хареса ми!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...