И снощи, мамо, те сънувах…
И снощи, мамо, те сънувах,
седях до теб на колене,
главата си във скута ти положих,
да милваш моето лице!
Сънувах, мамо, още,
че прегръщам твойте рамене,
целуваш по челото
порасналото си дете!
И снощи, мамо, те сънувах,
ръцете загрубели аз държах,
погледнах към очите ти,
сълзите твои там видях!
Кажи ми, мамо, как си?
Самотата ти ужасна е нали?!
Къщата голяма обитаваш,
от години справяш се сама!
Кажи какво да сторя, мила, мамо,
тъгата ти за миг да облекча?!
Старините твои да зарадвам,
усмивката ти, толкова красива,
отново аз да възродя!?
И снощи, мамо, те сънувах,
седях до теб на колене,
а после силно те прегърнах,
за да можеш сили, ти, да ми дадеш!
Животът ни отлита като миг,
но ти за мене, мамо, си една,
не мога с нищо да помогна,
ще бъдеш пак сама,
но и довечера ще чакам
да ми дойдеш във съня!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Радина Todos los derechos reservados
Наистина, всеки стих за мен трябва да е преживян! И нещото, което ме трогва е това - преживяното и изказаното с думи, с картини, фотография! Може да не е най-добрия стих, но е емоцията на съответния човек! 
