И стих ти посветих
Животът ми бе сив и мрачен,
безкраен низ от изневери и лъжа,
но ти изгря като звезда пред мене
и ми показа истинската красота.
Когато плачех, идваше безмълвна
и подаваше ми в труден миг ръка.
И в мен щастие за миг покълна...
когато бранеше ме смело от калта!
Ти показа ми, че слънце грее,
опора даде ми в две очи.
И чувах вече славеят как пее,
и спряха да капят сълзи!
Ти научи ме как да обичам
и стопли с длани този град студен...
Заради теб от всичко се отричам,
дори от най-скъпото за мен!
Но днес в очите ми любими
аз виждам - нежна е смъртта...
Има толкова думи непростими...
Тръгвай... но вземи и моята душа!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристиана Todos los derechos reservados
