1 dic 2007, 18:36

И съм щастлива

1.2K 0 3
И съм щастлива

Есен е. Вървя по пътя си, минават хора покрай мен,
бързащи за някъде, с различни исктории и съдби.
И си мисля: " Моята съдба каква е? "
Правя преглед на нещата, които искам от живота и стигам до извода,
че ти си всичко което имам, което искам и от което се нуждая.
Ти си моят живот, моята любов, минало и бъдеще, щастие и тревога, всичко.
Всичко! Всичко си ми ти! И съм щастлива. А навън е есен и съм обгърната от самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мнооого, много ми хареса това усещане за самота, някак успокояващо е, изпълващо.. браво! 6 от мен
  • Красив стих!!! Бъди винаги щастлива!
    Поздрав!
  • Често пъти самотата е необходима,мила!!!А есента...тя си е такава

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...