1 дек. 2007 г., 18:36

И съм щастлива

1.2K 0 3
И съм щастлива

Есен е. Вървя по пътя си, минават хора покрай мен,
бързащи за някъде, с различни исктории и съдби.
И си мисля: " Моята съдба каква е? "
Правя преглед на нещата, които искам от живота и стигам до извода,
че ти си всичко което имам, което искам и от което се нуждая.
Ти си моят живот, моята любов, минало и бъдеще, щастие и тревога, всичко.
Всичко! Всичко си ми ти! И съм щастлива. А навън е есен и съм обгърната от самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мнооого, много ми хареса това усещане за самота, някак успокояващо е, изпълващо.. браво! 6 от мен
  • Красив стих!!! Бъди винаги щастлива!
    Поздрав!
  • Често пъти самотата е необходима,мила!!!А есента...тя си е такава

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...