И тази нощ съм с теб, приятелю
И тази нощ съм с теб, приятелю.
Спокойна е със тебе вечерта.
Отново нашите среднощни разговори
лекуват моята душа.
От толкова болезнени раздели,
от толкова любови и лъжи,
от хиляди предателства, които
сърцето карали са да боли.
А ти, приятелю,
душата ми прегръщаш.
В очите ми поглеждаш и ме виждаш там
отново онова момиче,
което някога, отдавна бях.
Което жадно гледаше звездите,
което вечер босо по брега
с морето синьо се целуваше
и с вятъра се гонеше в нощта.
Което със коси разпуснати,
приседнало на топлата земя,
рисуваше по пясъка картини
със бяла раковина във ръка.
И днес, приятелю, съм тази, същата.
В сърцето ми е същото море.
И днес прегръщат ме вълните сини.
В очите свети звездното небе.
И само ти през времето подаваш
на малкото момиче в мен ръка.
И слънце пак в сърцето ми изгрява.
Приятелю, благодаря!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Вергова Todos los derechos reservados
