22 may 2008, 23:24

И ти на птица ми приличаш 

  Poesía
1767 0 15
 

Всяка суета

и гордост

лесно се побира

в небрежно

запокитен

в егото ми шкаф,

там някъде

в пространството

отдолу,

където полет

носи бар код -

ерес, грях.

 

И в мрежата

на тежки елементи,

(впрочем сплетени

с най-фина плетка),

в крайчеца

на 2 хилядолетия

се рея лек -

за своя сметка.

 

Чe отстрани

е някак лесно,

недостойно е

да бъда тежък,

в лека атмосфера.

В полет най -

на всеки друг

приличам,

радостен

щом в друго

 „себе си",

дълбокото

от себе си

намеря.

 

Виждал съм

и откъм полет

пестеливи птици,

счупени

или мечтаят

вечност?!

Но разбитото сърце

не знам какво е,

знам какво е

липса

на сърдечност.

 

И всяко „ти"

на птица ми прилича,

стаила първообраз

на светец.

... едно врабче

ми каза

чуруликащо,

(със ореол май беше?!

т. е. бивш венец)

 

че всеки миг

е време

за умиране,

щом стана

на мечтите си

вдовец.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??