И ти на птица ми приличаш
Всяка суета
и гордост
лесно се побира
в небрежно
запокитен
в егото ми шкаф,
там някъде
в пространството
отдолу,
където полет
носи бар код -
ерес, грях.
И в мрежата
на тежки елементи,
(впрочем сплетени
с най-фина плетка),
в крайчеца
на 2 хилядолетия
се рея лек -
за своя сметка.
Чe отстрани
е някак лесно,
недостойно е
да бъда тежък,
в лека атмосфера.
В полет най -
на всеки друг
приличам,
радостен
щом в друго
„себе си",
дълбокото
от себе си
намеря.
Виждал съм
и откъм полет
пестеливи птици,
счупени
или мечтаят
вечност?!
Но разбитото сърце
не знам какво е,
знам какво е
липса
на сърдечност.
И всяко „ти"
на птица ми прилича,
стаила първообраз
на светец.
... едно врабче
ми каза
чуруликащо,
(със ореол май беше?!
т. е. бивш венец)
че всеки миг
е време
за умиране,
щом стана
на мечтите си
вдовец.
© Илиян All rights reserved.
