И то не свикна да ме чувства сам.
И то за двама още бие.
Дали ще пусне друга там,
болката отляво да изтрие.
И то не тласка кръв, а спомени,
за нощите и цветните ни дни.
Във вените тъгата с любовта се гони.
Боли сега, а как се смееше преди.
Сърцето, казват, като корабни платна е.
Разкъсвани от бурите, пришити
с конци от болка, стегнати добре.
От нови ветрове – защити!