И то, сърцето!

И то не свикна да ме чувства сам.

И то за двама още бие.

Дали ще пусне друга там,

болката отляво да изтрие.

И то не тласка кръв, а спомени,

за нощите и цветните ни дни.

Във вените тъгата с любовта се гони.

Боли сега, а как се смееше преди.

Сърцето, казват, като корабни платна е.

Разкъсвани от бурите, пришити

с конци от болка, стегнати добре.

От нови ветрове – защити!