И то не свикна да ме чувства сам.
И то за двама още бие.
Дали ще пусне друга там,
болката отляво да изтрие.
И то не тласка кръв, а спомени,
за нощите и цветните ни дни.
Във вените тъгата с любовта се гони.
Боли сега, а как се смееше преди.
Сърцето, казват, като корабни платна е.
Разкъсвани от бурите, пришити
с конци от болка, стегнати добре.
От нови ветрове – защити!
© Христо All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
